Видение
Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!?
Лалета, чаша портокалов сок...
Забравена надежда...
И всеки ден съм същата...
А теб... те няма...
Може би си бил видение...
Главата свеждам... Смирение...
Лалетата, откъснеш ли ги,
вехнат в самота...
Цветната ми утрин буди се
във сивота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
