botyo

- - - - - - -

- - - - - - -

Може би беше тиха раздяла.

Може би беше сподавен вик.

Ти на мен каквото бе дала

се превърна безмълвно във навик.

И сега препускам в нощта,

с мойте сънища от цигари разбити,

а до мене спи любовта,

на дивана в хола завита.

Пускам новините и там си Ти,

питаш ме – Какво става?

Аз отговарям – Тези дни

пенсии ще раздават.

Отивам на пазар, а Ти –

в чантата се набутваш

и пак – Това и това купи...

Пак съвети пробутваш.

На гробищата не ходя,

защото Ти вечно си с мен...

Откакто Те изпроводих,

не мирясваш и ден.