botyo
- - - - - - -
- - - - - - -
Може би беше тиха раздяла.
Може би беше сподавен вик.
Ти на мен каквото бе дала
се превърна безмълвно във навик.
И сега препускам в нощта,
с мойте сънища от цигари разбити,
а до мене спи любовта,
на дивана в хола завита.
Пускам новините и там си Ти,
питаш ме – Какво става?
Аз отговарям – Тези дни
пенсии ще раздават.
Отивам на пазар, а Ти –
в чантата се набутваш
и пак – Това и това купи...
Пак съвети пробутваш.
На гробищата не ходя,
защото Ти вечно си с мен...
Откакто Те изпроводих,
не мирясваш и ден.
© Бойко Беров Всички права запазени