argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
15 сент. 2023 г., 11:16

Видение в Балчик 

  Поэзия
488 15 13

 

Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.

 

Септември щедро сипе слънце върху мен –
прелюдия към идващата есен.
От много болка и от зими несломен,
все още думите превръщам в песни.

 

Научих се пред себе си да бъда прям –
където и да си, ще те обичам!

Пред залеза на дните си прекрасно знам:
смъртта като живота е логична.

 

Опитомен от дългото мълчание,
сега наум с морето си говоря.
Най-страшно е човешкото изгнание –
да бъдеш сам сред прилива от хора.

 

Последните си спомени във шепа сбрал,
за миг тъгата като вълк простена.
Усмихнах се – кръжи над мене ангел бял –
ти може би си в чайка преродена.

 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??