Sep 15, 2023, 11:16 AM

Видение в Балчик 

  Poetry
487 15 13

 

Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.

 

Септември щедро сипе слънце върху мен –
прелюдия към идващата есен.
От много болка и от зими несломен,
все още думите превръщам в песни.

 

Научих се пред себе си да бъда прям –
където и да си, ще те обичам!

Пред залеза на дните си прекрасно знам:
смъртта като живота е логична.

 

Опитомен от дългото мълчание,
сега наум с морето си говоря.
Най-страшно е човешкото изгнание –
да бъдеш сам сред прилива от хора.

 

Последните си спомени във шепа сбрал,
за миг тъгата като вълк простена.
Усмихнах се – кръжи над мене ангел бял –
ти може би си в чайка преродена.

 

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??