Видение в Балчик
Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.
Септември щедро сипе слънце върху мен –
прелюдия към идващата есен.
От много болка и от зими несломен,
все още думите превръщам в песни.
Научих се пред себе си да бъда прям –
където и да си, ще те обичам!
Пред залеза на дните си прекрасно знам:
смъртта като живота е логична.
Опитомен от дългото мълчание,
сега наум с морето си говоря.
Най-страшно е човешкото изгнание –
да бъдеш сам сред прилива от хора.
Последните си спомени във шепа сбрал,
за миг тъгата като вълк простена.
Усмихнах се – кръжи над мене ангел бял –
ти може би си в чайка преродена.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
