Видовденски послеписи

15 июн. 2014 г., 19:16

Поэзия

578 0 2

На остров Сен Мартен разбрах,

че хората живеели щастливо.

Един младеж със ведър смях

ме уверяваше, че имал всичко.

Животът му изглеждал плазма

и в нейния воднист екран

той виждал как се отразява плавно

един различен океански свят.

Осемдесет процента са вода,

а видимото е ръката свише.

Това момче не дишаше небе,

то имаше зад акваланга избор.

Тъга застана между мен и теб -

нелепа жизнена несрета!

Че моят дял под южното небе

бе Видовден на грешен жребий.

Върху твърдта стоях като череша,

обрулена от злоби и слънца,

безплоден корен, свити речи,

и сянка вяла върху нямата земя.

Не се запитах кой ме е осъдил,

защо зарових пъпната си връв

под ореха на орис българска,

защо поисках чернозем и път.

Не знам как щастието се разделя

върху Карибите и само там,

но аз си имам мисия последна –

в нещастието да откривам рай.

jenyivanova (Jasmin)

2014-06-16T16:44:18+03:00

на мен стиха ми хареса...много...оценявам с отличен, защото го заслужава. И друг път към казвала, че хейтърството е самотно занимание, така че не обръщай внимание на критичните забележки...
theironlady (Златина Георгиева)

2014-06-16T15:51:30+03:00

Текстът е резултат на лична среща, разговор и преживяно с човек, живеещ на Сен Мартен. Питам злополучния си критик - зашо?...Ще те открия и ще нарека открито всичко.