Видовденски послеписи
Видовденски послеписи
На остров Сен Мартен разбрах,
че хората живеели щастливо.
Един младеж със ведър смях
ме уверяваше, че имал всичко.
Животът му изглеждал плазма
и в нейния воднист екран
той виждал как се отразява плавно
един различен океански свят.
Осемдесет процента са вода,
а видимото е ръката свише.
Това момче не дишаше небе,
то имаше зад акваланга избор.
Тъга застана между мен и теб -
нелепа жизнена несрета!
Че моят дял под южното небе
бе Видовден на грешен жребий.
Върху твърдта стоях като череша,
обрулена от злоби и слънца,
безплоден корен, свити речи,
и сянка вяла върху нямата земя.
Не се запитах кой ме е осъдил,
защо зарових пъпната си връв
под ореха на орис българска,
защо поисках чернозем и път.
Не знам как щастието се разделя
върху Карибите и само там,
но аз си имам мисия последна –
в нещастието да откривам рай.
© Златина Георгиева All rights reserved.
