Видя ли
Облаците как се
Настаниха
В прашния следобед
Докато пътувахме на юг
Как всичко се взриви
И покривите
Отлетяха
Запечатани по кривите алеи
С мърляви прозорци
С котки бягащи от капките
Вали
Над този малък град
Където хората не знаят за света
И по който път да тръгнеш
Ще те води меланхолия
Защото всяко нещо ти напомня
За изтръгнат от сърцето ти живот
Това съм аз
Едно подстригано момче
По слабо от легенда
Което търси по стените
Нещо ново
Да чете
И да се усмихва
Без почти да се насилва
Това съм аз
Дъждовен ден
За който няма да се разбере
* * *
Изоставени
Близначки
Люлка
Болка
И живот
Някой ме напсува
Някой ме дари
С уханието на тютюнев екот
Откъдето можете да чуете
Кръчмарско утро
Закъснели се прибират
С празни джобове
Изоставени
Те няма вече да обичат
* * *
Троица
Третата
Трябва
Трябва да бързаме
Казаха
Идва
Бурята
Отвяла е покриви
Убила е хора
С ръце напукани
И очи затворени
Тя
Идва
И изкопава гробове
Третата
Вечер
Светкавици няма да има
Третата вечер
Ще бъдем сами
Троица
Вярваш ли
Има
Когато ти трябва силно
* * *
И ето че нас ни оставиха
Да се лутаме
В нашето детство
Младините ни така изгоряха
И ни подритваха
И ни напсуваха
И ни вляха още от тяхното евтино
Мислене
Не
Няма ни
Такива каквито поискахме да бъдем
В каквито трябваше да превърнем
Няма ни никакви
Казвам ви
Никакви
Само настилка
Полята през лятото
В дъждовен ден
Когато буря убиваше хората
Само настилка
Да изсъхнем ни чакаха
Само настилка
За да могат да ни мачкат
01.08.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
