18 янв. 2020 г., 23:35

Видях в очите ти проблясък

860 0 2

Видях в очитет проблясък,
като лъч, под лунното небе.
Нито гръм е, нито трясък,
просто влюбено сърце.

Влюбена си в друг, аз зная.
Болка е, тъга голяма.
Не искаш ме, аз зная.
Не може, да сме с тебе двама.

Любов нали?
Понякога е сладка, и горчива.
Бъди щаслива, нека мен боли.
Пази се, знам че си ранима.

Видях в очите ти проблясък.
По ярък, от слънчеви лъчи.
Сърцето бие, с гръм и трясък.
за любов, за безбройните мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла, Маргарита. Така е понякога любовта е тегава, много , а когато е не споделена, тогава вече е не поносима.
  • Браво! Така прави любовта! Отрича се от себе си за любимия!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....