Jan 18, 2020, 11:35 PM

Видях в очите ти проблясък 

  Poetry » Love
565 0 2

Видях в очитет проблясък,
като лъч, под лунното небе.
Нито гръм е, нито трясък,
просто влюбено сърце.

Влюбена си в друг, аз зная.
Болка е, тъга голяма.
Не искаш ме, аз зная.
Не може, да сме с тебе двама.

Любов нали?
Понякога е сладка, и горчива.
Бъди щаслива, нека мен боли.
Пази се, знам че си ранима.

Видях в очите ти проблясък.
По ярък, от слънчеви лъчи.
Сърцето бие, с гръм и трясък.
за любов, за безбройните мечти.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре дошла, Маргарита. Така е понякога любовта е тегава, много , а когато е не споделена, тогава вече е не поносима.
  • Браво! Така прави любовта! Отрича се от себе си за любимия!
Random works
: ??:??