18.01.2020 г., 23:35 ч.

Видях в очите ти проблясък 

  Поезия » Любовна
441 0 2

Видях в очитет проблясък,
като лъч, под лунното небе.
Нито гръм е, нито трясък,
просто влюбено сърце.

Влюбена си в друг, аз зная.
Болка е, тъга голяма.
Не искаш ме, аз зная.
Не може, да сме с тебе двама.

Любов нали?
Понякога е сладка, и горчива.
Бъди щаслива, нека мен боли.
Пази се, знам че си ранима.

Видях в очите ти проблясък.
По ярък, от слънчеви лъчи.
Сърцето бие, с гръм и трясък.
за любов, за безбройните мечти.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошла, Маргарита. Така е понякога любовта е тегава, много , а когато е не споделена, тогава вече е не поносима.
  • Браво! Така прави любовта! Отрича се от себе си за любимия!
Предложения
: ??:??