18 янв. 2008 г., 11:10

Видях я пролетта!

1.5K 0 31
                 (моля ви, не го оценявайте, само исках да ви стопля, и
                                                                              разведря):)
                                                              с много обич!
                                                              Жени
Да кажа,
че видях я пролетта,
как иде
с лястовиците от юга си,
та кой ще ми повярва за това,
лежи все още зимата
във преспите си.
Да кажа,
че усетих полъха и,
да гали с длан
измръзналата ми душа,
ще ми повярвате ли,
мили хора,
усетих я,
дори празнувах след това.
Ако не ми повярвате,
то се надявайте,
че много скоро
ще пристигне тя.
С букет кокичета в ръка
ще дойде
светлосиня с утринта.
Ще звъннат с радост
сивите тролеи
и пътник
със възторжен глас,
ще викне: - Вижте, мили хора!
Дошла е пролетта при нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...