Във Виена – студ и мраз,
зимата е тъй студена!
Насред центъра съм аз.
Пея си, дори без глас.
Толкова съм окрилена,
от вълнение и страст!
Търся где е Албертина –
чудна сграда – няма спор!
Крача през една пъртина,
само да не я подмина!
Смело давам аз отпор,
щом е за една картина!
За двореца Белведере
вече правя следващ план,
нищо че от студ треперя,
скоро пътя ще намеря.
Там ще гледам с много плам,
после чака ме вечеря.
И мечтая как ще плувам
пак по Дунава чудат.
Тук на всичко се любувам!
Пък и Моцарт нейде чувам!
За концерт съм кандидат
и душата ми ликува!
Ах, прекрасна ми Виена,
ти си истинска вселена!
© Bo Boteva Все права защищены
"Писана шейна премина бялата пъртина! Зън, зън..."
И светличка добре ги е натаманила