8 дек. 2007 г., 22:02

Вихър

1K 0 3

Горчиш във мен,

сладнееш после.

Пробождаш с думи,

с любов ме докосваш.

Привидно си студен за други,

а за моята нежност милееш.

Трудно е,

не се отказваш.

Галиш ме,

знаеш, че съм твоя.

Притежание не съм,

но най-важното си взел.

Плача,

смея се със теб,

щастлива съм

и нещастна после.

Вихрушка си,

издигаш ме в небето,

след миг силно на земята пускаш ме.

Любов си -

първоизпитана.

Трудна си,

но красива.

Сладка си,

но горчива.

Обичаш ме,

доказваш го.

Искаш ме и не се отказваш.

Трудно е, но е красиво.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...