8.12.2007 г., 22:02

Вихър

1K 0 3

Горчиш във мен,

сладнееш после.

Пробождаш с думи,

с любов ме докосваш.

Привидно си студен за други,

а за моята нежност милееш.

Трудно е,

не се отказваш.

Галиш ме,

знаеш, че съм твоя.

Притежание не съм,

но най-важното си взел.

Плача,

смея се със теб,

щастлива съм

и нещастна после.

Вихрушка си,

издигаш ме в небето,

след миг силно на земята пускаш ме.

Любов си -

първоизпитана.

Трудна си,

но красива.

Сладка си,

но горчива.

Обичаш ме,

доказваш го.

Искаш ме и не се отказваш.

Трудно е, но е красиво.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...