8.12.2007 г., 22:02

Вихър

1K 0 3

Горчиш във мен,

сладнееш после.

Пробождаш с думи,

с любов ме докосваш.

Привидно си студен за други,

а за моята нежност милееш.

Трудно е,

не се отказваш.

Галиш ме,

знаеш, че съм твоя.

Притежание не съм,

но най-важното си взел.

Плача,

смея се със теб,

щастлива съм

и нещастна после.

Вихрушка си,

издигаш ме в небето,

след миг силно на земята пускаш ме.

Любов си -

първоизпитана.

Трудна си,

но красива.

Сладка си,

но горчива.

Обичаш ме,

доказваш го.

Искаш ме и не се отказваш.

Трудно е, но е красиво.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...