27 февр. 2009 г., 14:22

Виж ги

674 0 3
 

Днес  лутат се очите ми в тъмнина.

Недосънували най-краткия си сън.

Взират се те още в мрака.

А  тъмно е, все още тъмно е вън.

 

От  огъня, горящ в камината...

върху прозореца  пробягва светлинка.

Лудешки спуска се  в  комина вятърът.

Не ми се тръгва, не ми се тръгва...

 

В далечината чу се звън,

шепот от цъфтящи вишни.

Но тъмно е все още вън,

дори щурците са заспали.

 

Виж ги.

 

 Полусънно...

 

 притихнали във тишина,

усещайки, тревите не шептят...

Очите ми - във тишина,

във мрака  взрени, пак  трептят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...