27 feb 2009, 14:22

Виж ги

  Poesía
668 0 3
 

Днес  лутат се очите ми в тъмнина.

Недосънували най-краткия си сън.

Взират се те още в мрака.

А  тъмно е, все още тъмно е вън.

 

От  огъня, горящ в камината...

върху прозореца  пробягва светлинка.

Лудешки спуска се  в  комина вятърът.

Не ми се тръгва, не ми се тръгва...

 

В далечината чу се звън,

шепот от цъфтящи вишни.

Но тъмно е все още вън,

дори щурците са заспали.

 

Виж ги.

 

 Полусънно...

 

 притихнали във тишина,

усещайки, тревите не шептят...

Очите ми - във тишина,

във мрака  взрени, пак  трептят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...