Виждах повече обич отколкото имаш
Мислех, че ти си различен със всички,
не зная и как се излъгах жестоко.
Може би аз те разбирах различно...
(а ти си отблъсквал приятели много).
Другите вярваха в тебе, че има
ненавист, която душата разяжда
и гняв неразумен, стаяван с години...
А тя, неразбрана, е болна от жажда.
Жадуваш за обич, която прощава
и на омразата пътя препречва.
Жадуваш за някого, който остава,
когато във теб изтъкан си от грешки.
Вярвах за теб, че наистина можеш
да обичаш, да плачеш, да страдаш от болка
и че края на злобата сам ще го сложиш.
Но чаках те дълго и чакам, но колко?!...
Аз съм виновна, на мен се присмивай
и хората също така ще направят.
Те бяха прави, а ти си отивай!
След теб ще се уча крачки да правя...
Опитах се твоята стряха да бъда,
но тръгвам сега и недей да ме спираш!
Животът ми с теб се превърна в присъда...
Виждах повече обич отколкото имаш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
