gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
Oct 15, 2011, 9:10 PM

Виждах повече обич отколкото имаш 

  Poetry
571 0 3

Мислех, че ти си различен със всички,

не зная и как се излъгах жестоко.

Може би аз те разбирах различно...

(а ти си отблъсквал приятели много).

Другите вярваха в тебе, че има

ненавист, която душата разяжда

и гняв неразумен, стаяван с години...

А тя, неразбрана, е болна от жажда.

Жадуваш за обич, която прощава

и на омразата пътя препречва.

Жадуваш за някого, който остава,

когато във теб изтъкан си от грешки.

Вярвах за теб, че наистина можеш

да обичаш, да плачеш, да страдаш от болка

и че края на злобата сам ще го сложиш.

Но чаках те дълго и чакам, но колко?!...

Аз съм виновна, на мен се присмивай

и хората също така ще направят.

Те бяха прави, а ти си отивай!

След теб ще се уча крачки да правя...

Опитах се твоята стряха да бъда,

но тръгвам сега и недей да ме спираш!

Животът ми с теб се превърна в присъда...

Виждах повече обич отколкото имаш!

© Деница Красимирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??