angel-sity (Яни)
6

7 мая 2007 г., 21:02

Вик

Поэзия

1K 0 2

Вик, дълбоко в мен стаен,

вик, откъсващ се в мига,

в който бавно, неусетно

губя своята душа.

Вик, раздиращ тишината,

вик, изпуснат през нощта,

вик, събрал в себе си тъгата,

болката и любовта.

Вик силен с надежда стаена.

Вик, стигащ до чужди луни.

Вик, пропит с болка простена.

Вик, пропит с много мечти.

Вик, обгърнал мойта вселена.

Вик, борещ се с много сълзи.

И с обич, на тебе дарена.

Този вик в мене кънти!

А може би този вик всъщност си ти!

26.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬