Вик
Вик, дълбоко в мен стаен,
вик, откъсващ се в мига,
в който бавно, неусетно
губя своята душа.
Вик, раздиращ тишината,
вик, изпуснат през нощта,
вик, събрал в себе си тъгата,
болката и любовта.
Вик силен с надежда стаена.
Вик, стигащ до чужди луни.
Вик, пропит с болка простена.
Вик, пропит с много мечти.
Вик, обгърнал мойта вселена.
Вик, борещ се с много сълзи.
И с обич, на тебе дарена.
Този вик в мене кънти!
А може би този вик всъщност си ти!
26.01.2007Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яни Всички права запазени
