Вик, дълбоко в мен стаен,
вик, откъсващ се в мига,
в който бавно, неусетно
губя своята душа.
Вик, раздиращ тишината,
вик, изпуснат през нощта,
вик, събрал в себе си тъгата,
болката и любовта.
Вик силен с надежда стаена.
Вик, стигащ до чужди луни.
Вик, пропит с болка простена.
Вик, пропит с много мечти.
Вик, обгърнал мойта вселена.
Вик, борещ се с много сълзи.
И с обич, на тебе дарена.
Този вик в мене кънти!
А може би този вик всъщност си ти!
26.01.2007© Яни All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
