12 янв. 2015 г., 22:46

Вик

900 0 0

Викът във мене чувствам - надига се и пада,

свой собствен свят си има и свой живот живее.

Желае да излезе и мен да управлява,

и цялата ми болка навънка да излее.

 

Не мога да го пусна, потискам го с години,

гласът ми се изгуби от тази препирня.

Знам, страда мойто тяло - затворник се явява

на скритата ми същност, която е в тъга.

 

Надежда още имам, ще дойде ден,

когато ще пусна този вик на воля да вилнее...

Но трябва много сила, и вяра, и желание,

със себе си се боря и тежко е това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драгомира-мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...