Викът във мене чувствам - надига се и пада,

свой собствен свят си има и свой живот живее.

Желае да излезе и мен да управлява,

и цялата ми болка навънка да излее.

Не мога да го пусна, потискам го с години,

гласът ми се изгуби от тази препирня.

Знам, страда мойто тяло - затворник се явява

на скритата ми същност, която е в тъга.

Надежда още имам, ще дойде ден,

когато ще пусна този вик на воля да вилнее...

Но трябва много сила, и вяра, и желание,

със себе си се боря и тежко е това...