6 июл. 2022 г., 09:25

Вик

516 0 3

Господи, толкова много ли искам?

Свиди ли те се, какво?

Две глътки кафе всяка сутрин.

Всяка заран - надежда.

Всяка вечер - подслон.

 

Господи, толкова много ли искам?

Две нежни ръце обвити.

Усещане на жена

Очи - да се удавиш, Господи.

Толкова много ли искам?

Много ли е това?

 

Господи, спомням си дните

Когато имах крила и всичко бе толкова просто.

Върни ми очите от едно време, Господи.

Очите върни ми

Светлите.

 

Господи, толкова много ли исках, та се отвърна така.

Две глътки кафе всяка сутрин.

Две глътки кафе всяка сутрин

С малко надежда, и малко човещина!?

 

Господи, само въпроси задавам

И сам даже не се търпя

Не слушай ти мене, грешния.

И без това не ме чуваш.

Карай я някак си там, Господи.

Карай я някак си там.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Svetoslav Vasilev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....