Тишината се превръща във вик,
безнадежден вик, а викът – в тишина.
Страдаш, плачеш, радваш се, обичаш –
думи, които с думи не можеш да изразиш.
А мълчанието, прегърнало е есента,
идва заедно с нея и я хваща за ръка.
Виждаш как от дърветата падат листата,
и също как нови пътища те създават.
Корените на дървото непокътнати са,
а дъждът плаче с лъчите на слънцето.
Сетне като надежда изгрява дъгата,
която като феникс от пепелта се преражда. ...