Вик на разплакана болка
се разнасяше там из града...
Самотното очакване се разтопи
от последния дъх на нощта...
Недосегаемите мечти изчезнаха от погледа
и остaвиха само следи...
Боли до отричане... Отлетяха спомените,
но не отлитат самотните дни...
Празната ми стая в тъжни сиви цветове...
Ме притиска сякаш с тези четири стени...
Искам да изляза от тялото си... от себе си...
Искам да се освободя... завинаги... ...