Викам те ...
Викам те ... ехото нанякъде
се лута
след мисълта ми, завихрена
в небето ...
и се връща уморено, откраднало
минута
от забързаното ми, закъсняло
време.
И без вест гореща -
няма ли да кажеш нещо?
Толкоз дълго ти мълча,
а аз прегракнах,
от виковете ми Луната оглуша,
като Слънце те очаквах ...
Нима така ще се разминем -
буревестник и вълна насрещна -
ти, която си без име,
и за тебе "онзи", т.е. аз,
търсачът на съкровище
без глас ?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
