Викам те ... ехото нанякъде
се лута
след мисълта ми, завихрена
в небето ...
и се връща уморено, откраднало
минута
от забързаното ми, закъсняло
време.
И без вест гореща -
няма ли да кажеш нещо?
Толкоз дълго ти мълча,
а аз прегракнах,
от виковете ми Луната оглуша,
като Слънце те очаквах ...
Нима така ще се разминем -
буревестник и вълна насрещна -
ти, която си без име,
и за тебе "онзи", т.е. аз,
търсачът на съкровище
без глас ?!
© Валентин Василев All rights reserved.
)) Страхотно, романтично, с щипка болка и надежда.Благодаря.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
