Викам те ...
Викам те ... ехото нанякъде
се лута
след мисълта ми, завихрена
в небето ...
и се връща уморено, откраднало
минута
от забързаното ми, закъсняло
време.
И без вест гореща -
няма ли да кажеш нещо?
Толкоз дълго ти мълча,
а аз прегракнах,
от виковете ми Луната оглуша,
като Слънце те очаквах ...
Нима така ще се разминем -
буревестник и вълна насрещна -
ти, която си без име,
и за тебе "онзи", т.е. аз,
търсачът на съкровище
без глас ?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
