Вина

14 янв. 2008 г., 00:34

Поэзия

568 0 6

Не ме поглеждай, мили, ти не смей!

Не искам тез очи,

в които аз се влюбих,

да видят колко ме боли!

Да знаеш, мили, как ме мъчи

и не мога аз да си простя,

ако можеш ти прости ми,

че откраднах и разбих ви любовта...

Да знаеш само как се къса

това сърце и как се пълнят тез очи...

Да знаеш как се кръстя нощем

със треперещи ръце...

Сега да си със мене трябва...

но щастлив не си...

Не знаеш как изтръпвам цяла,

свещта самичка щом се угаси...

И както восъкът ме пари,

тъй жигосват тез сълзи

и както просяче се моли,

сега се моля да ме обичаш ти!

iuliano (Юлиано Кръстев)

2008-01-16T23:56:55+02:00

и това е страхотно.
s7r (Валери Шуманов)

2008-01-15T19:10:26+02:00

Лошо, но аз ти казах - все някой трябва да е виновен...
rosen_dream (Росен Яворов)

2008-01-14T11:05:34+02:00

Поздрав!!!
freedom (Росица)

2008-01-14T10:57:19+02:00

Много добре те разбирам...Силно,мъдро и тъжно...ПОздравления!!!
3y3ka (Зузка)

2008-01-14T09:12:40+02:00

Лъха толкова много тъга, но си го написала просто прекрасно, искрено!!
Поздравления!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-14T00:47:09+02:00

Тъжно е когато обичаш а не усещаш същото от другата страна (аз поне така го видях) Но...любовта идва също и с времето дори в началото да не я е имало. Прегръдки!!!