Вина
Не ме поглеждай, мили, ти не смей!
Не искам тез очи,
в които аз се влюбих,
да видят колко ме боли!
Да знаеш, мили, как ме мъчи
и не мога аз да си простя,
ако можеш ти прости ми,
че откраднах и разбих ви любовта...
Да знаеш само как се къса
това сърце и как се пълнят тез очи...
Да знаеш как се кръстя нощем
със треперещи ръце...
Сега да си със мене трябва...
но щастлив не си...
Не знаеш как изтръпвам цяла,
свещта самичка щом се угаси...
И както восъкът ме пари,
тъй жигосват тез сълзи
и както просяче се моли,
сега се моля да ме обичаш ти!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
