15 нояб. 2006 г., 12:50

Вина...

937 0 5
Виновна птица полетяла
високо в небесата.
Бяла лястовица я видяла
и прозряла й вината:
-Ти си тази,
която сгреши,
от щастието си избяга
и накара вашите души
сами да се лутат в нощта.
Ти бе сляпа, не разбра,
че избираш свободата да летиш,
пред робството на любовта,
че избираш да летиш,
но... сама.
Сега и да се виниш,
ти вече полетя.
Безкрайно дълго ще се рееш,
дори и него пак ще търсиш...
Ще рониш тежки ти сълзи,
скована ще си от студенина,
но никой не ще те стопли -
отново си сама.
И ще продължаваш да летиш,
защото ти това избра.
Но виж, аз ти нося нещо -
надежда и сила за сърцето.
Те вината твоя
няма да изтрият.
Но с вярата ти в едно обединени,
ще поддържат крилата ти разперени -
на свобода, за да летиш, както пожела,
и чак когато вината със самотата си изкупиш,
ще полети със теб и любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...