15 нояб. 2006 г., 12:50

Вина...  

  Поэзия
700 0 5
Виновна птица полетяла високо в небесата. Бяла лястовица я видяла и прозряла й вината: -Ти си тази, която сгреши, от щастието си избяга и накара вашите души сами да се лутат в нощта. Ти бе сляпа, не разбра, че избираш свободата да летиш, пред робството на любовта, че избираш да летиш, но... сама. Сега и да се виниш, ти вече полетя. Безкрайно дълго ще се рееш, дори и него пак ще търсиш... Ще рониш тежки ти сълзи, скована ще си от студенина, но никой не ще те стопли - отново си сама. И ще продължаваш да летиш, защото ти това избра. Но виж, аз ти нося нещо - надежда и сила за сърцето. Те вината твоя няма да изтрият. Но с вярата ти в едно обединени, ще поддържат крилата ти разперени - на свобода, за да летиш, както пожела, и чак когато вината със самотата си изкупиш, ще полети със теб и любовта.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??