Вина...
937
0
5
Виновна птица полетяла
високо в небесата.
Бяла лястовица я видяла
и прозряла й вината:
-Ти си тази,
която сгреши,
от щастието си избяга
и накара вашите души
сами да се лутат в нощта.
Ти бе сляпа, не разбра,
че избираш свободата да летиш,
пред робството на любовта,
че избираш да летиш,
но... сама.
Сега и да се виниш,
ти вече полетя.
Безкрайно дълго ще се рееш,
дори и него пак ще търсиш...
Ще рониш тежки ти сълзи,
скована ще си от студенина,
но никой не ще те стопли -
отново си сама.
И ще продължаваш да летиш,
защото ти това избра.
Но виж, аз ти нося нещо -
надежда и сила за сърцето.
Те вината твоя
няма да изтрият.
Но с вярата ти в едно обединени,
ще поддържат крилата ти разперени -
на свобода, за да летиш, както пожела,
и чак когато вината със самотата си изкупиш,
ще полети със теб и любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Адамова Все права защищены
И ще се опитам
