Nov 15, 2006, 12:50 PM

Вина...

  Poetry
934 0 5
Виновна птица полетяла
високо в небесата.
Бяла лястовица я видяла
и прозряла й вината:
-Ти си тази,
която сгреши,
от щастието си избяга
и накара вашите души
сами да се лутат в нощта.
Ти бе сляпа, не разбра,
че избираш свободата да летиш,
пред робството на любовта,
че избираш да летиш,
но... сама.
Сега и да се виниш,
ти вече полетя.
Безкрайно дълго ще се рееш,
дори и него пак ще търсиш...
Ще рониш тежки ти сълзи,
скована ще си от студенина,
но никой не ще те стопли -
отново си сама.
И ще продължаваш да летиш,
защото ти това избра.
Но виж, аз ти нося нещо -
надежда и сила за сърцето.
Те вината твоя
няма да изтрият.
Но с вярата ти в едно обединени,
ще поддържат крилата ти разперени -
на свобода, за да летиш, както пожела,
и чак когато вината със самотата си изкупиш,
ще полети със теб и любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Адамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...