15.11.2006 г., 12:50

Вина...

936 0 5
Виновна птица полетяла
високо в небесата.
Бяла лястовица я видяла
и прозряла й вината:
-Ти си тази,
която сгреши,
от щастието си избяга
и накара вашите души
сами да се лутат в нощта.
Ти бе сляпа, не разбра,
че избираш свободата да летиш,
пред робството на любовта,
че избираш да летиш,
но... сама.
Сега и да се виниш,
ти вече полетя.
Безкрайно дълго ще се рееш,
дори и него пак ще търсиш...
Ще рониш тежки ти сълзи,
скована ще си от студенина,
но никой не ще те стопли -
отново си сама.
И ще продължаваш да летиш,
защото ти това избра.
Но виж, аз ти нося нещо -
надежда и сила за сърцето.
Те вината твоя
няма да изтрият.
Но с вярата ти в едно обединени,
ще поддържат крилата ти разперени -
на свобода, за да летиш, както пожела,
и чак когато вината със самотата си изкупиш,
ще полети със теб и любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...