25 авг. 2019 г., 19:01

Винаги

463 0 0

Ти ще тръгнеш ли сега по пътя, 

безкрайни нощи, които си мечтала? 

Или ще скочиш, ще се приземиш, 

Пред нежността на нечия целувка. 

Ти трябваше сега да полетиш, 

Крилете си широко да разтвориш,

Душа от огън не може да удържиш, 

Мечтите си да сложиш в клетка. 

Ти трябва сега да издържиш.

Макар и силно изморена

Като стомана – всичко да скрепиш

След всеки удар – по-истинска от всякога 

Всичките окови да строшиш, 

Да сринеш тоя свят безкрайно фантастичен, 

Да избягаш – не. Да продължиш,

Но винаги да бъдеш Себе Си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Radeva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...