Ти ще тръгнеш ли сега по пътя, 

безкрайни нощи, които си мечтала? 

Или ще скочиш, ще се приземиш, 

Пред нежността на нечия целувка. 

Ти трябваше сега да полетиш, 

Крилете си широко да разтвориш,

Душа от огън не може да удържиш, 

Мечтите си да сложиш в клетка. 

Ти трябва сега да издържиш.

Макар и силно изморена

Като стомана – всичко да скрепиш

След всеки удар – по-истинска от всякога 

Всичките окови да строшиш, 

Да сринеш тоя свят безкрайно фантастичен, 

Да избягаш – не. Да продължиш,

Но винаги да бъдеш Себе Си.