2 мар. 2022 г., 10:23

Винаги

581 0 0

Любовта ми тихичко шепти,

"Бягай, времето лети!"

Мътни думите звучаха,

но в ума ми, те не избледняха. 

Упорито всеки ден отричам,

че любим спрях да го наричам.

Шанс ли бе това или повод за тъга?

Тайфун сърцето ми изви,

за жалост разума се прояви,

думи се появиха и сърцето съкрушиха,

"Любовта няма я уви,

а времето започна да лети,

по изгубеното не жали,

а крачка бързо направи!"

Сърце, разбираш го, нали?

Любим не го наричам,

но никога няма да отричам,

че винаги ще го обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Samanta S. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...