2 мар. 2022 г., 10:23

Винаги

582 0 0

Любовта ми тихичко шепти,

"Бягай, времето лети!"

Мътни думите звучаха,

но в ума ми, те не избледняха. 

Упорито всеки ден отричам,

че любим спрях да го наричам.

Шанс ли бе това или повод за тъга?

Тайфун сърцето ми изви,

за жалост разума се прояви,

думи се появиха и сърцето съкрушиха,

"Любовта няма я уви,

а времето започна да лети,

по изгубеното не жали,

а крачка бързо направи!"

Сърце, разбираш го, нали?

Любим не го наричам,

но никога няма да отричам,

че винаги ще го обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Samanta S. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...