Любовта ми тихичко шепти,

"Бягай, времето лети!"

Мътни думите звучаха,

но в ума ми, те не избледняха. 

Упорито всеки ден отричам,

че любим спрях да го наричам.

Шанс ли бе това или повод за тъга?

Тайфун сърцето ми изви,

за жалост разума се прояви,

думи се появиха и сърцето съкрушиха,

"Любовта няма я уви,

а времето започна да лети,

по изгубеното не жали,

а крачка бързо направи!"

Сърце, разбираш го, нали?

Любим не го наричам,

но никога няма да отричам,

че винаги ще го обичам.