2.03.2022 г., 10:23

Винаги

579 0 0

Любовта ми тихичко шепти,

"Бягай, времето лети!"

Мътни думите звучаха,

но в ума ми, те не избледняха. 

Упорито всеки ден отричам,

че любим спрях да го наричам.

Шанс ли бе това или повод за тъга?

Тайфун сърцето ми изви,

за жалост разума се прояви,

думи се появиха и сърцето съкрушиха,

"Любовта няма я уви,

а времето започна да лети,

по изгубеното не жали,

а крачка бързо направи!"

Сърце, разбираш го, нали?

Любим не го наричам,

но никога няма да отричам,

че винаги ще го обичам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Samanta S. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...