29 дек. 2008 г., 11:28

Винаги

1.3K 0 3

Пътят е дълъг

земята е твърда

Нашият герой едва вижда Кулата

..

Бучи, Тръби, Плющи, Стене

Ечи, Гърми, Строи, Пука

Става, Ляга, Бяга, Хрупа!

..

Очите обаче виждат по-различно

очите му виждат по-малко

усещат те по-слабо дори от ръцете

..

Нозете се изморяват

загрубяват и изостават

със Земята едно стават

..

Ръцете свитъците държат

ръцете към хоризонта разперени са

готови да сграбчат залеза са

..

Наближава края за Нашия герой

историята - Ние сме я измислили

Загубата - негова е само не Наша

Един живот - един поглед отминал е

Пътят до Кулата е дълъг

пътят до кулата е тежък

Какво чака там - Нищо

..

Мелодия Легендарна звънти

обърква само сетивата

Там преди пролетта мелодията спи

.

Обгръща Нас в тъмнината,

а Героят... Върви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илковски Биров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хм, ами май има нещо нелошо в тая творба. Само съм твърдо против нещо да се "усеща по-малко"...
    По-слабо, като за по-български, предлагам аз.
  • Прекалено Толкин ми навява, но това не ми помага да разбера...
  • Бучи, Тръби, Плющи, Стене
    Ечи, Гърми, Строи, Пука
    Става, Ляга, Бяга, Хрупа!
    .........................
    Ей това ми дойде в повече...
    (Не защото го разбрах)

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...