Винаги ли спя наяве,

или някога се пробуждам –

не знам.

Знам, че все наранявам

и никога не ме е срам.

Знам, че все побеждавам

и продължавам натам.

Знам, че все омърсявам

и не искам да знам.

Винаги ли спя наяве,

или някога се пробуждам –

не знам.

Знам, че боли,

когато все наранявам,

знам…

Но дори когато

болката пробие съня,

аз пак знам,

че спя –

когато вие деня.

Само понякога,

рядко,

когато се сипе нощта –

аз се събуждам

сладко –

за болките да платя.