Винаги ще имам нужда
И беше денят обсипан в красота,
сякаш мечтата вече беше реалност.
И беше прекрасен и светъл светът,
изпълнен с нежност до крайност.
И ти усмихнат до мене стоеше,
облягаше глава на мойте рамене.
И времето, колкото и мрачно да беше,
беше ярък ден в мене сега.
И сякаш грееше слънцето само за теб,
и сякаш живеех само за тази усмивка.
И бързо топеше се в душата онзи лед,
а душата събличаше своята обвивка.
Оставаше гола, разкриваше своите тайни,
вървеше по течението на непозната река.
Рискувах сърцето си до граници крайни,
но винаги ще имам нужда да държа твоята ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Все права защищены
