Винаги ще имам нужда
И беше денят обсипан в красота,
сякаш мечтата вече беше реалност.
И беше прекрасен и светъл светът,
изпълнен с нежност до крайност.
И ти усмихнат до мене стоеше,
облягаше глава на мойте рамене.
И времето, колкото и мрачно да беше,
беше ярък ден в мене сега.
И сякаш грееше слънцето само за теб,
и сякаш живеех само за тази усмивка.
И бързо топеше се в душата онзи лед,
а душата събличаше своята обвивка.
Оставаше гола, разкриваше своите тайни,
вървеше по течението на непозната река.
Рискувах сърцето си до граници крайни,
но винаги ще имам нужда да държа твоята ръка.
© Лилия All rights reserved.
