30 нояб. 2008 г., 21:38

Винаги ще те обичам

4.9K 0 7

Обичам те, така и не разбрах,
че можело е някога да те загубя.
Сега разбирам, че грешах, но
няма вече връщане назад.


Далеч си ти, обичаш вече друга,
ненужната сега съм само аз, но
моля те, прости ми за това,
че усъмнявал си се в моите слова!


Аз никога не ще те обвиня, че
искаш вече да си с друга,
защото знам, че тя е по-добра
и не мога да се лъжа, че не е така.


Аз знам, че чувставата ти бяха силни,
но, казах ти, не мога никога да спра -
аз винаги ще те обичам до полуда,
макар и много да боли ме от това!


Във теб ще виждам вечно любовта,
тъй както виждам и сега,
защото като тебе втори няма,
макар да има много други по света!


Обичам те и затова те пускам -
бъди щастлив и именно тогава
ще бъда пак някога щастлива,
макар и да не си със мен сега.


Обичам те, така и не разбрах,
че можело е някога да те загубя.
Обичам те, нима това е грях,
че толкова боли ме до полуда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, може би е време за нещо по-слънчево
  • Минали са три години...не е ли време вече за нещо по-слънчево ?
  • Добре ли сте бе, хора?
    Знам, че е ужасен като художествен текст, няма нужда да се лъжем
    Но имах нуждата да го изрека в стихотворение, това е
    Все пак ви благодаря, макар че не съм съгласна с вашето мнение
  • любов-сладката горчилка на човека!Поздрав за стиха!
  • Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...