Вятърът студен, свеж и заличаващ,
още думите ми в съзнанието ти носи .
Капките дъждовни по гърба ти падат,
като белези от моите целувки попиват и там остават.
Луната вече не поглеждаш,
от страх, че мене в спомена ще видиш.
Слънцето игриво в очите ти блести,
ала търпеливо от парене не затваряш очи,
знаеш, че мене отново там ще видиш ти.
Сънят отдавна от тебе избяга,
ала сякаш щастлив си от факта -
знаеш, че той само мене донася. ...