21 авг. 2008 г., 10:25

Винено-опияняващ

823 0 8

20.08.2008

 

 

Ръцете ми са капките по твойто тяло,

а устните – по твойте устни са вода.

Усещаш ли ме, нека ти е сладко!

Отпивай ме на глътки, дълга е нощта...

 

Очите ми са бисерните езера,

в които да потънеш искаш...

Косите си разстилам аз по твойте рамена,

имаш ме, единствено за теб сега ме имаш!

 

Нозете ми се подкосяват от страстта,

която от очите ти струи.

Да те изпия искам цял сега,

тъй винено-опияняващ си ми ти...

 

Разхождаш се по тялото ми свято,

с целувки, с дланите творящи...

Докосваш устните ми с дъх на лято

с твойте устни – медени, горящи...

 

Разливаш се и смесваш се с кръвта ми,

до всяка клетка от плътта достигаш,

спря да ме слуша вече и умът ми,

щом с теб в сладък грях сега се сливам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...