21.08.2008 г., 10:25

Винено-опияняващ

818 0 8

20.08.2008

 

 

Ръцете ми са капките по твойто тяло,

а устните – по твойте устни са вода.

Усещаш ли ме, нека ти е сладко!

Отпивай ме на глътки, дълга е нощта...

 

Очите ми са бисерните езера,

в които да потънеш искаш...

Косите си разстилам аз по твойте рамена,

имаш ме, единствено за теб сега ме имаш!

 

Нозете ми се подкосяват от страстта,

която от очите ти струи.

Да те изпия искам цял сега,

тъй винено-опияняващ си ми ти...

 

Разхождаш се по тялото ми свято,

с целувки, с дланите творящи...

Докосваш устните ми с дъх на лято

с твойте устни – медени, горящи...

 

Разливаш се и смесваш се с кръвта ми,

до всяка клетка от плътта достигаш,

спря да ме слуша вече и умът ми,

щом с теб в сладък грях сега се сливам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...