ВИНО
ВИНО
На зет ми Анастас,
със обич!
Една глътка, и...
после пак една!
Горчива тръпка,
дива... земна!
Една чашка,
и после... пак една!
Изпивам цялото шише,
бeз окото ми да мигнe!
Само eдна червена капка
потечe по устната в края!
Червена е от “Гъмза”,
растнала в Рая!
Родена от любов,
велика - трайна,
на земя и грозде
във вековна тайна!
Акордово съзвучие на
течно съвършенство!
“Рапсодия в червено”!
Изпих го с блаженство!
Омайващо опиване
в лудост страстна!
Единствено е равно то,
на секса властен!
Утринно събуждане,
Но пък... угризения!
-“Пил си!- казват,-
срам и унижение” !
-“Мйната на всички!
Пих го с уважeниe!”
Една глътка, и...
после пак една!
Нахраних най-сетне
с ВИНО, жадната душа!
. . .
Ivaylo Atanassov
24.03.2006-г. (02.15 h)
Senftenberg - Germany
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Атанасов Все права защищены
Много ми харесва! 
