Всяка есен

ти отново идваш,

за да направиш виното,

червеното и бялото.

Гроздето,

обрано от птиците,

чака в избата,

дълбока, каменна,

където не прониква

слънцето.

Със себе си водиш

предците ни.

Жените гроздето

ще наронят,

а после ще го мачкат

с нозете си

и то по тях ще лепне

с най-завидната си сладост.

Мъжете ще приготвят

бъчви дъбови,

ухаещи на орехи

и на смокини,

стегнати с обръчи железни,

за да не избяга виното

при птиците.

Само ще надига

шапката

и ще пее песни

за отминалото време,

за любовни нощи

и блажени дни.

И после пак ще тръгнеш

с предците си.

А някой ще разлива

виното червено

по земята,

жадната и завещаната.