Oct 12, 2017, 3:14 PM  

Вино

  Poetry
865 0 0

Всяка есен

ти отново идваш,

за да направиш виното,

червеното и бялото.

Гроздето,

обрано от птиците,

чака в избата,

дълбока, каменна,

където не прониква

слънцето.

Със себе си водиш

предците ни.

Жените гроздето

ще наронят,

а после ще го мачкат

с нозете си

и то по тях ще лепне

с най-завидната си сладост.

Мъжете ще приготвят

бъчви дъбови,

ухаещи на орехи

и на смокини,

стегнати с обръчи железни,

за да не избяга виното

при птиците.

Само ще надига

шапката

и ще пее песни

за отминалото време,

за любовни нощи

и блажени дни.

И после пак ще тръгнеш

с предците си.

А някой ще разлива

виното червено

по земята,

жадната и завещаната.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...